Prince of Persia: The Forgotten Sands (PS3): Ревю

от (31 Май 2010) Коментари: 0

Нашите впечатления: (прочетете повече за системата ни на оценяване)

Графика: Остаряла. The Forgotten Sands не е на нивото на модерните заглавия.

Звук: Незадоволителен. Гласовата актьорска игра е на ниско ниво, а саундтракът не е нещо особено.

Геймплей: Скучен. Прекалено ниската трудност убива удоволствието от играта и тя се превръща по-скоро в задължение. 

Изпълнение на играта: Недовършена. Има да се желае ужасно много по нея. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отдавна е известно проклятието, че когато една игра излезе заедно с филм, носещ същото или подобно заглавие, то тя несъмнено е слаба. Prince of Persia: The Forgotten Sands е пример точно за това. Да, можем да се запитаме - дали това е наистина проклятие или много често производителите на игри не се опитват да се възползват от манията по някой филм, правейки половинчата игра. Съвсем възможно е. Но фактът е един: новият Принц на Персия е слабо заглавие, което почти няма положителни страни!
Нека започнем със сюжета. Историята в играта се развива в периода между PoP: The Sands of Time и PoP: Warrior Within. В нея едно невинно посещение на брат ви Малик се превръща в приключение, изтъкано от един куп клишета. Да - историята на играта е наистина банална и вече сме я виждали десетки пъти. Малик е обграден от безбройна армия и в отчаянието си освобождава антично зло, с което трябва да се борите до края на играта. Малко вероятно е нещо да ви изненада, докато сюжета се развива.
Но така или иначе, историята в една игра не е нещо от особена важност. Така или иначе неслучайно игрите се наричат "игри", а не филми или книги. Да, по-добре е, когато има хубав сюжет, но това не е определящото. Историята познава десетки заглавия със слаба и претупана история, но прекрасен геймплей.
Да, но тук и този аспект не е изпълнен. PoP: The Forgotten Sands се състои от традиционните два аспекта: битки и преминаване на препятствия. За нещастие, и двата елемента са слабо изпълнени.
Всъщност, битките не са "слабо" изпълнени. Те са трагични. Това е точната дума за тях. Може би едни от най-лошите битки, които сме виждали в игри изобщо. А сме изиграли много заглавия през годините. Общо взето, гадовете са бавни, малоумни, стараят се да не ви ударят никога и повечето имат точно по един удар - тоест, няма с какво да ви изненадат. Принца, от друга страна, е два пъти по-бърз и не можем да си представим под какво напрежение трябва да е един геймър, за да не успее да мине всички битки безпроблемно. Едно сравнение: "бързите" гадове удрят за около 2 секунди. По-бавните - за над 3. В интернет можете да измерите своята реакция - от виждане на визуален дразнител до натискане на бутона на мишката. Средната скорост е 200-250 милисекунди. Тоест, гадовете в Prince of Persia са над 10 пъти по-бавни, отколкото е реакцията на средния човек. А това е наистина много бавно.
Но освен бавната скорост на удар, гадовете нямат никакъв изкуствен интелект, не се стараят да ви обградят - просто идват като стадо към вас и толкоз. Да не говорим, че дори когато замахват с 2-секундния си удар, можете спокойно да го прекъснете с едно просто движение, което отнема част от секундата. Или иначе казано, в огромна част от битките може да помпате френетично копчето за удар и е малко вероятно, че ще умрете. Ако пък сте God of War ветерани, то ще можете да убиете 90% от гадовете, без да загубите дори и капка кръв. Да, враговете ви са ТОЛКОВА зле. Даже на моменти започнахме да се чудим дали те не присъстват в играта, колкото да ви напълнят по завоалиран начин кръвта и маната. Най-вероятно да.
Тук бихте си казали - "Да, ама поне преминаването на препятствия е направено качествено". Ами, отново не. Тъй като трудността е все още толкова ниска. През почти цялото време, ще преминавате всичко без никакъв проблем, от първия или втория път. А пък дори и да паднете в някоя дупка - няма значение, тъй като имате връщане на времето. С него преминаването през капаните на играта е множество пъти по-лесно. Всъщност, този аспект става добър чак към края на играта - тогава има малко по-сложни движения, които изискват повече концентрация. Иначе през другото време - просто преминавате всичко на секундата. А това определено не прави играта по-интересна.
Да, наистина преминаването на препятствия е направено ефектно - с ходенето по стени, прескачанията, висенето и тичането върху вода (с умение, разбира се) и др. Но ниската трудност просто убива удоволствието. Постоянно я повтаряме - просто защото не можем да разберем - толкова ли е трудно да се направи играта малко по-сложна? Трудностите са две - нормална и лесна. Нормалната е равносилна на "супер лесно" в други игри, а пък лесното дори не искаме да знаем на какво е еквивалентно. Според нас, напълно възможно е тази игра да е насочена предимно към детската аудитория - и вероятно е така. Особено като прибавим липсата на кръв, вулгарен език или каквито и да е други неподходящи за непълнолетни материали. И все пак, щеше да е добре да има и по-високи трудности.
Освен това, при преминаването на препятствия има доста проблеми. Единият от тях е лошата камера, която има неприятната способност да се "отбива" където си пожелае. Друг минус е фактът, че Принца винаги прави различни като дължина подскоци. Така много често може да се озовете в дупката, само защото сте видели преди малко, че Принца може да прескочи конкретно разстояние, а пък след това - не може, тъй като не е скриптирано. Много често се случва да паднете от много малко разстояние и да не умрете, а пък в други случаи - от доста по-високо не ви взима никаква кръв. Това е дразнещо, тъй като не знаете какво да очаквате - например един път виждате как Принца притичва огромно разстояние по стената и си казвате: "Аха, той го може това", след това тръгвате да правите същото на друга стена и той спира по средата - тъй като в конкретния случай е скриптирано да започнете wall run-а в ПЕРФЕКТЕН момент и нито метър по-рано!
Контролите на играта също са слаби и "дървени", което затруднява преминаването на препятствията. Въртенето на лостове е направено по най-лошия начин, който ние лично сме усещали на PlayStation. Понякога има голямо забавяне между натискането на копчето и действие. В други моменти, ако не дадете достатъчно добър диагонал, Принца се хвърля към някоя дупка самоинициативно.
Реално, в 3/4 от случаите, в които се озовавахме в някоя дупка или капан, беше заради проблем в контролите или камерата. А това е много неприятно чувство - в God of War като паднеш в дупката, знаеш каква е причината - че ти самият си сгафил нещо. В Принца, усещаш как всичко е било наред, но играта е отказала да ти приеме командата навреме.
Но пак повтаряме - заглавието си остава все пак много лесно. Общо взето, просто си ходите напред, минавате всички битки и препятствия от първия път. На няколко места има загадки, които ще ви отнемат известно време, докато минете - не без помощта на дървените контроли. Но те като цяло са малко и не отнемат много време, докато бъдат разгадани.
За да завършим темата за геймплея - в играта има и вдигане на нива - при всеки левъл получавате по една точка, която може да инвестирате в кръв, мана или подобряване на уменията ви. Ние изиграхме почти цялата игра, без да инвестираме нито една точка - ако си вдигнете нивата, битките ще станат ОЩЕ по-лесни, както и минаването на капани като шипове, които ви взимат малко кръв, но не ви убиват.
Откъм графика, играта също е посредствена. Общо взето, визуално Принца казва следното: "Аз не съм игра за next gen платформи". Много от ефектите са постни, а анимациите - лоши. Физиката на враговете и Принца е изключително остаряла - може би на над 4-5 години! Нищо общо с последните постижения в този аспект. Анимациите - ами, като сте управлявали Ецио преди няколко месеца и изведнъж получите Принца в ръцете си - обидно е. Всичко е дървено, недовършено. Същото важи и за ударите в битка - още като натиснахме копчето за удар в първата минута на играта си казахме - "А???". Нямаме представа защо Ubisoft са използвали толкова стар енджин в The Forgotten Sands, когато можеха да използват този на Assassin's Creed 2.
При звука, нещата не са много по-добри. Гласовата актьорска игра като цяло е слаба и е изцяло в синхрон със слабата кампания. На всичкото отгоре, Принца през цялото време прави някакви коментари, чиято идея е да са забавни, но в по-голямата част от случаите са epic fail. Саундтракът не е лош, но не е и нещо особено. Като цяло нормално изпълнение.

Завършек? Prince of Persia: The Forgotten Sands е едно слабо заглавие. Не сме сигурни какви са причините за множеството му слабости, но те са налице. Имаме изключително лоша бойна система. Имаме посредствено преминаване на препятствия/решаване на загадки. Имаме остаряла графика, дървени анимации, банален сюжет - общо взето, недовършеност по почти всички параграфи. Общо взето, смятаме, че тази игра би се харесала на някой малчуган. Няма кръв, няма псувни или груб език, битките са елементарни, преминаването на препятствия като цяло е на средно ниво. Но ако сте изиграли наскоро God of War 3 и Assassin's Creed 2, ще се почувствате обидени както от трагичните битки, така и от много посредствения фрийрън. Поне това беше случаят при нас.  

 

Играта ни беше осигурена за тест от магазини Пулсар. Заглавието може да бъде закупено от търговската мрежа на Пулсар или онлайн на адрес Pulsar.bg.

  • Сподели в
  • Сподели
  • Bookmark and Share

Коментари (0)

Няма коментари

Добави коментар

Добави коментар

Внимание: Задължително е писането на кирилица. Текстовете написани на латиница ще бъдат изтривани или конвертирани машинно, при което са възможни грешки.

Избор на клавиатура: Повече за кирилизатора.
Въведете кода от картинката

Още от Ревюта

Batman: Arkham City

Batman: Arkham City е напълно достоен наследник на Arkham Asylum и може спокойно да се каже, че е една от игрите на 2011 година

Rage

Rage е игра, която разочарова на почти всички възможни нива, най-вече в графично отношение

Dark Souls

Dark Souls е много добра игра, но определено може да се каже, че не е за всеки

FIFA 12

Fifa 12 определено е най-добрият футболен симулатор към днешна дата, като подобрява значително някои аспекти от геймплея на предшественика си

Dead Island

Dead Island е доста добър аркаден хорър сървайвър със сериозно застъпени ролеви елементи. Да, не говорим за игра на годината, но определено приятно забавление за доста часове.

Call of Juarez: The Cartel

Call of Juarez: The Cartel е просто поредният безличен FPS шутър, появил се на пазара. За разлика от повечето подобни игри обаче, тази дори не предлага и що-годе съвременна графика, като е цялостно зле изпълнена.