Pure Football: Ревю (+геймплей)

от (22 Юни 2010) Коментари: 0

Нашите впечатления: (прочетете повече за системата ни на оценяване)

 

Графика: Вехта. Pure Football определено не е на ниво PS3. 

Звук: Незадоволителен. 

Геймплей: Приятен. Можем да кажем, че кампанията определено е добра.

Изпълнение на играта: Недовършена. Положен е доста труд и не можем да кажем, че заглавието е Претупано. Онлайн поддръжката обаче е под всякаква критика.


  

 

Крайно аркадните игри много често са обречени на забрава. Главната причина за това е фактът, че те разчитат на проста, забавна формула, която е приятна в първите 10-20 часа, които играем, но след това се изтърква и става скучно.  
Още от първия трейлър, който видяхме за Pure Football, предполагахме, че това ще е точно такава игра. И се оказахме прави. Ултра аркаден футбол, който има прост, но забавен геймплей. Да, тази игра не е създадена да бъде велика или запомняща се. Не е създадена, за да бъде еталон – като next gen Fifa симулаторите. Създадена е, за да седнем пред нея след работа или училище с чаша бира или друга напитка по избор и просто да се наслаждаваме. И можем да кажем, че играта щеше да си струва... ако Ubisoft не бяха провалили тотално един изключително важен аспект от нея.
Но да караме подред. Какво представлява Pure Football? Ако сте гледали трейлъри на играта, то знаете, че става дума за аркаден футбол, петима на петима. Ако не сте гледали трейлъра на играта, вижте го отдолу. Наистина си струва.

В началото, ще уточним кои са аспектите, които отличават Pure Football от футболните симулатори. Те са няколко.
Първият е фактът, че в играта няма фаулове. Единственото възможно нарушение е дузпата – такава може да бъде получена, когато напълните т.нар. Foul meter. В играта, както всеки друг футболен симулатор, имате шпагат (или sliding tackle). Когато спънете някой противник непозволено, вместо да бъде даден фаул, се пълни Foul meter-ът. След няколко груби нарушения, подобно на мачле в махалата, единият отбор получава дузпа. Това е хитро аркадно нововъведение – тъй като с него играта не заприличва на масов въргал, ами трябва да внимавате как влизате на своите противници. Освен това, има няколко различни степени, които можете да нагласите на Foul meter-а. На последната, почти всяко грубо нарушение ще се превръща в дузпа. Ако пък искате още по-аркаден геймплей, просто трябва да изберете най-малката.
Втората разлика спрямо симулаторите са т.нар. Pure изстрели и центрирания. В почти всяка спортна игра имаме бар, който се появява, когато задържим копчето за удар/стрелба и т.н. И когато той премине дадена граница – изпълнението става лошо. В Pure Football положението е същото – ударите имат зелена зона, когато задължително са в рамките на вратата, но не са много силни и точни. Имат и червена зона, когато задължително пропускат. Тук е и разликата – Pure (чист) изстрелите. Това е малка, бяла зона, която прави един удар много по-силен и точен. Освен това, има и фешън ефект, с който изглежда, че „яхвате” топката, докато тя лети към вратата. Имайте предвид, че „чистите” изстрели не са неспасяеми – но пък са много по-добри от обичайните.
Освен при стрелбата, имате възможност да правите и Pure центрирания. Ние така и не разбрахме каква е разликата между тях и обикновените „зелени” пасове – тъй като топката и в двата случая достига винаги до нападателя, а ако не направите Pure изстрел с него, топката е малко вероятно да влезе.
Като допълнение, имате и Pure бар. Той зависи от вашата агресия в атака и когато се напълни, ще имате възможността да изпълнте сигурен „чист” изстрел. Като цяло, Pure барът е предимно неизползваем, тъй като в много малко случаи се пълни точно в подходящия момент.
Третата разлика спрямо стандартните симулатори е спринтът. В Pure Football, когато натиснете R2 се изстрелвате с огромна скорост напред. Това движение е особено полезно, когато имате бърз играч като Меси или пък силен като Дрогба (първият съответно прелита край противниците си, а пък вторият – просто ги разбутва).
Имайте предвид, че това изстрелване става единствено когато топката е в краката ви. Докато се защитавате, имате „стандартно” тичане – то обаче хаби вашия Sprint бар. Когато той не е достатъчно пълен, няма да имате възможността да се изстреляте и ще трябва да изчакате неговото регенериране.
Четвъртото различно нещо е камерата. Тя не е стандартната изометрична такава – в нападение, тя е 3rd person, като е точно зад гърба на ваш играч. В защита, камерата се отдалечава, което ви позволява да контролирате по-добре дефанзивния си вал. Като цяло, тази идея е добра – тъй като представя една нестандартна перспектива на футболна игра, а освен това спомага за прикриването на някои проблеми в изкуствения интелект. Все пак и отрицателните страни са налице – истински ад е да се защитаваш, когато трябва да гледаш своите играчи отзад! След може би сто мача, така и не успяхме да овладеем този аспект от играта.
Като изключим тези няколко разлики, всичко останало си е напълно стандартно. Имате копчета за шут, пас, центриране и извеждащо подаване, за спринт, десният аналог служи за финтове и т.н. В играта има само национални отбори, като присъстват почти всички топ тимове – като в тях играят реални футболисти, включителн ои най-големите звезди на модерния футбол като Меси, Руни, Дрогба, Иниеста, Торес, Касияс, Буфон и др. Както обикновено, Германия отсъства – добре знаем, че на пръсти се броят игрите, които успяват да се стобият с тъй скъпоценния немски лиценз.
Въпросните играчи, които споменахме горе, могат да станат част от вашия отбор в кампаняита на Pure Football. Тя определено е най-добре изпълненият аспект в заглавието. В нея, имате 28 дни, за да станете футболна легенда. За тази цел, вие сформирате свой отбор с играчи, които имат едва по половин звездичка умение от пет възможни. Освен това създавате и своя герой – който също не е футболен великан в първите няколко часа геймплей.


В течение на мачовете, вие ъпгрейдвате капитана си и правите трансфери, с които се сдобивате с нови играчи. Трансферите са направени особено добре: първо трябва да отключите даден състезател – това става чрез изпълнение на задачи по време на мач. Например за да отключите Сеск Фабрегас, трябва да вкарате гол от корнер. За да получите достъп до Касияс – да спасите дузпа. Меси – да отправите 12 удара към вратата. Рикелме – да поддържате 90% точност на пасовете си. И т.н. След като изпълните дадена цел, можете просто да трансферирате съответния футболист, без да плащате пари или прочее. Хубавото е, че не сте задължени да спечелите даден мач, за да отключите играч – това ви дава възможността да правите тактически срещи с цел да отключите конкретна звезда.
Самите мачове също са в духа на аркадността, като са няколко различни вида. При стандартна среща, имате 5 минути и трябва да надвиете своя съперник. Има обаче и куп други различни видове мачове: например до 3 гола, победа, ако водите с 3 попадения, мач, в който имате една минута и започвате с един гол пасив и др. Това също е добре изпълнен, тъй като разнообразява кампанията – иначе тя би омръзнала прекалено бързо.
Вашият герой, който е и капитан на измисления ви отбор, се ъпгрейдва от точки, които получавате в края на всеки мач. Те зависят от вашето представяне и от убедителността на победата ви. Имайте предвид, че ако рестартирате даден мач, тези точки ще намалеят значително – понякога дори е по-добре да приемете загубата мъжки, вместо да се опитвате да сте непобедими.
Редно е да споменем, че когато започнете играта с вашия отбор, който е изключително слаб, то и вашите опоненти са такива. Отборите са все още реални – например Чехия, Испания, Англия – но пък в тях играят по-слабите им национали, които имат умение, оценено на 1-2 звезди. Това ви позволява да ъпгрейдвате вашия отбор систематично, като същевременно играете с реални, известни футболисти, а не някакви изкуствено генерирани. Разбира се, можем да поспорим относно това как са оценени доста играчи, но в една аркадна игра, това е доста малък проблем.
Всичко дотук звучи много добре, нали?


Е, време е и за минусите.
Първият е изкуственият интелект в играта. Ако въобще има такъв. Да, вашият противник често е добро предизвикателство – ние изиграхме Pure Football на Hard, която е предпоследната трудност (най-високата е Pure). Което е доста добре. От друга страна обаче, вашите играчи обаче се шляят като пияни по терена, често без грам логика. Имайте предвид, че в играта нямате „класически” тактически постройки – вместо това, избирате дадени четирима играчи (плюс вратар), от които зависи как ще изглежда отбора ви. Например ако вземете Фърдинанд, Шави, Меси и Дрогба, то тактиката ви ще е 1-1-2, без право на промяна. Това на пръв поглед звучи като интелигентна механика. Да, но не. Тъй като много често се случва тромавите ви защитници, които имат лош дрибъл, да се оказват в центъра на атаката. Както се случва нападатели като Меси да са последни в защита. Което прави тези постройки фактически безсмислени. Тази абсурдност личи особено много, ако играете с тежки тарани като Ян Колер. Много пъти, той функционираше като централен защитник – а ние го бяхме взели в отбора си с единствената цел да служи като централен нападател, вкарвайки голове с глава. Поради тази причина, най-добре е да играете с възможно най-добрите играчи, без тактическа постройка – тъй като те винаги се шляят като гламави по терена – което внася някакво спокойствие в защита, дори да имате трима тарани.
Но липсата на тактика не е такъв проблем, какъвто са вратарите. В по-голямата част от времето, те се държат добре. Но много често, головете падат от техни дебилни грешки. В повечето случаи, те просто „замръзват” на едно място, допускайки да бъдат преминати по елементарен начин.
Като цяло обаче, изкуственият интелект не е на „счупващо играта” лошо ниво. Можеше да е по-добър, несъмнено. Но все пак, сингъл плейърът е адски приятен и си заслужава. Има обаче един основен и абсолютен проблем... и той е мултиплейърът! И точно тук идва момента, в който границата на това „струва ли си една игра” е премината. И можем да кажем, че не, Pure Football не си струва. Именно защото заглавието няма мултиплейър!
Всъщност, менюто е налице. Можете да влезете в онлайн игра. Но лагът е покъртителен. Тук говорим за над 1 секунда, понякога и 2. Просто с такова забавяне не може да се играе. Най-често, не можете да направите дори една подсечка – просто след 2 секунди, нещата са се променили прекалено много и играчът ви се свлича в нищото. За нагледно представяне, можете да видите филмчето долу. Можете да видите ясно как и ние, и другата бедна лагава душа, с която играем, не можем да направим и една читава атака. И как играчите ни се лутат безразборно като избягали от лудница. Естествено, можете да приемете, че не можем да играем и грам, но можете да ни повярвате, че всичко това е ужасна интернет връзка.


А имайте предвид, че заглавия като Tekken 6 и FIFA 10/FIFA World Cup ни вървят идеално. Така че нямаме причина да се съмняваме в нашия доставчик (хъм, това ни напомня, че май е време да си платим сметката при него). Освен това, множество други играчи се оплакват в глобалната мрежа от същия проблем. А най-лошото е, че почти месец след излизането на играта, Ubisoft ВСЕ ОЩЕ не са оправили този ужасен лаг.
Преди да преминем към заключението, ще отделим няколко думи за графиката и звука. Визуално, играта изглежда зле. Това е точната дума. Pure Football е на нивото на PS 2 заглавие – в никакъв случай не можем да приемем, че това е игра от next gen поколение. Естествено, аркадните игри често имат грозна графика – все пак, ние бихме предпочели нещо по-добро от това.
Откъм звук, нещата също не са блестящи. Не е лошо изпълнението, но в никой случай не е добро.
И като завършек... можем да кажем, че Pure Football е игра, която не си струва. Да, кампанията е изпълнена адски добре, зарибяваща е, дори няколко дена трябваше да ходим като зомбирани на работа, тъй като бяхме прекарали половината нощ пред играта. И все пак, тя е кратка. Да, наистина, предоставя възможности за повторно изиграване, но 20-30 часа геймплей не са достатъчно, за да оправдаят купуването на една игра.
А взимането на Pure Football щеше да е оправдано, ако имаше онлайн игра. Тъй като заглавието е наистина забавно и сме убедени, че играта с други хора щеше да е адски приятна. В момента обаче, играта не може да се играе. Казано накратко. А докато Ubisoft не оправят мултиплейъра, то Pure Football не си струва.
Ако скоро прочетете, че вече няма лаг в тази игра и сте любители на аркадните заглавия... вземете си я. Или пък ако нямате никакво намерение да играете онлайн. Но дотогава... чувствайте се предупредени.


Играта ни беше предоставена за тест от верига магазини Пулсар. Заглавието може да бъде закупено от търговската мрежа на Пулсар или онлайн на адрес Pulsar.bg.


 

  • Сподели в
  • Сподели
  • Bookmark and Share

Коментари (0)

Няма коментари

Добави коментар

Добави коментар

Внимание: Задължително е писането на кирилица. Текстовете написани на латиница ще бъдат изтривани или конвертирани машинно, при което са възможни грешки.

Избор на клавиатура: Повече за кирилизатора.
Въведете кода от картинката

Още от Ревюта

Batman: Arkham City

Batman: Arkham City е напълно достоен наследник на Arkham Asylum и може спокойно да се каже, че е една от игрите на 2011 година

Rage

Rage е игра, която разочарова на почти всички възможни нива, най-вече в графично отношение

Dark Souls

Dark Souls е много добра игра, но определено може да се каже, че не е за всеки

FIFA 12

Fifa 12 определено е най-добрият футболен симулатор към днешна дата, като подобрява значително някои аспекти от геймплея на предшественика си

Dead Island

Dead Island е доста добър аркаден хорър сървайвър със сериозно застъпени ролеви елементи. Да, не говорим за игра на годината, но определено приятно забавление за доста часове.

Call of Juarez: The Cartel

Call of Juarez: The Cartel е просто поредният безличен FPS шутър, появил се на пазара. За разлика от повечето подобни игри обаче, тази дори не предлага и що-годе съвременна графика, като е цялостно зле изпълнена.