Red Dead Redemption: Ревю

от (08 Юли 2010) Коментари: 0

Нашите впечатления: (прочетете повече за системата ни на оценяване)

Графика: Нещо повече. Визуално, играта е впечатляваща. 

Звук. Изключителен. Перфектно изпълнение по всички параграфи. 

Геймплей: Невероятен. Red Dead Redemption e сред задължителните игри, които трябва да изиграете. 

Изпълнение на играта: Задоволително. Не отсъстват досадни бъгове, макар че в основните си аспекти, играта е на супер ниво. 


 

 

 

Red Dead Redemption беше един от дългоочакваните хитове на Rockstar. И за пореден път, компанията успя да произведе една наистина изключителна игра, едно от заглавията на тази година. 
За тези, които не са запознати с Red Dead Redemption, ще опишем играта накратко така: Grand Theft Auto с коне, като действието се развива в Дивия Запад. Това, което имаме, е една отворено заглавие, в която, разбира се, имаме история – но тя може да бъде игнорирана във всеки един момент, за да може човек да се занимае с най-интересното нещо... просто да се шляе из виртуалния свят.
Но нека започнем първо с историята. Тя проследява премеждията на Джон Марстън – класически каубой от уестърните с добри намерения и доста тъмно минало. Сюжетът има немалко обрати – колкото да ви държи постоянно в напрежение. В началото на играта имате няколко задължителни мисии – които, подобно на серията Grand Theft Auto, служат, за да опознаете контролите и базовите движения на Марстън. В тях се запознавате със стари познайници на главния персонаж, които почти го убиват... като той бива спасен и след това започва да търси своето отмъщение.
Не, тук не ви даваме спойлери – става дума за първия половин час от играта. Ще оставим на вас да разкриете остатъка от историята. Но тя така или иначе не е толкова важна, колкото нещо друго – отвореният свят. А той е прекрасно изпълнен, за пореден път. Red Dead Redemption е една от малкото игри, в които просто ви е приятно да се качите на своя кон и да препускате из пустошта – просто защото не знаете какво ви очаква във всеки един момент! Възможно е да ви нападне пума, да ви прострелят бандити – или пък просто да срещнете някой странник с интересен страничен куест. Другият плюс е, че явленията в този свят не са скриптирани – например на нас ни се случи конвой бандити да избяга от шерифа – и тъй като погрешка сгазихме служителя на реда със своя кон, което автоматично ни направи престъпници, решихме да load-нем играта от по-рано. Да, обаче този куест вече го нямаше на същото място по същото време! Именно тук е чарът на играта – ако минете десет пъти по един и същи път, ще се случат десет различни неща.
А страничните куестове са много и доста интересни. Много рядко има моменти като „отиди да убиеш Гошо” или пък „ходи занеси това писмо на баба ми”. Почти винаги има някакви интересни обрати, които са гарнирани с прекрасния диалог и професионална актьорска игра, за които ще ви кажем повече после. Общо взето, не се чувствате така, сякаш изпълнявате „повече от същото”. Както например на Assassin’s Creed 2 – надбягай онзи, убий другия, занеси това писмо. Разбира се, в тази игра акцентът беше върху прекрасния фрийрън – който донякъде замаскираше постоянно повтарящите се странични мисии. И все пак, тя бяха безинтересни...
Но да се върнем на Red Dead Redemption. Освен да се шляете безразборно из пустошта, можете да се разходите из някой от множеството градове, където също има какво да се прави. Може да поцъкате Texas Hold’em (макар че не сме много убедени, че точно този вид покер е бил най-популярен в Дивия запад), да похвърляте зарове или просто да свалите постер с думите „Търси се жив или мъртъв” от шерифството. Естествено, можете да преминете и на тъмната страна – обирайки някоя банка или вършейки други подлости наоколо.
В зависимост от това дали сте от едната или другата страна на закона, вие имате бар за Чест (Honor). Той е на плюс, когато вършите добри дела – и минава в отрицателната си част, когато убивате невинни. Освен това, имате и Fame – Репутация (или Слава – все пак говорим за английски и всеки може да си избере подходящия според него превод). Тя е обвързана донякъде с вашата Чест – независимо дали вършите добрини или злини, вие получавате репутация – ако сте герой, хората ще ви се радват в градовете, а ако сте злодей – ще се плашат от вас.
Хубавото в заглавието е, че не е нужно да направите и едно лошо нещо, докато превъртате историята (е, ако приемем, че избиването на няколкостотин престъпници не е „злина”). В много реклами за Red Dead Redemption ви изкушават да се превърнете в незаконен елемент – което не е напълно правилно с оглед на това какво виждаме в играта. Всъщност, вие сте „добрият”, макар и със сенчесто минало. За разлика от GTA, където... ами, винаги сте престъпници. А кражбата на нечия кола е като здравей-здрасти.
Откъм геймплей, имаме една много флуидна система, която се овладява за час-два и след това се чувствате абсолютен господар на Джон Марстън. Първото нещо, което е редно да споменем, е вашият кон. Той е неразделна част от играта – а управлението му е най-доброто, което сме срещали в игра с яздене. Досега това заглавие според нас беше неособено известната Mount&Blade. Имате различни скорости на тичане – а самото животно се държи много естествено, като реалистичните звуци, които издава, допълнително засилват ефекта.
Имате възможността да сменяте конете си отвреме-навреме – включително и да обяздвате диви животни, които ще намерите да се скитат из пустинята. Това е добър момент – не само за да смените цвета на първия кон, който на нас лично не ни допадна хич, а и за да получите достъп до далеч по-бързи и издръжливи животни.
Самият Джон Марстън също се държи много добре, макар че странният му маниер на тичане ни отне известно време, докато свикнем с него. Кой знае – може би каубойските ботуши са му проблем? Системата на прицелване е доста добре направена – което е добра новина в игра, в която през повечето време се надстрелвате с всякакви криминални елементи. В интерес на истината ни отне известно време да свикнем с нея – но след това, всички вървеше по вода.
Екстра, която си струва да споменем, е прицелването Dead Eye. То се активира с десния аналог и казано накратко ви позволява да забавите времето, прицелвайки се в няколко врагове наведнъж и убивайки ги мигновено. Освен това, Марстън е безсмъртен, докато е се прицелва. Имате три нива на умението, които се отключват в течение на кампанията.
Мултиплейърът също е изключително забавен, но за него ще ви говорим в следващо наше ревю – все пак заглавие като Red Dead Redemption заслужава повече от един „епизод”!
Откъм графика, имаме нещо изключително красиво! Светът е жив и детайлен, като се чувствате, сякаш сте в него, докато играете. Особено приятено е, когато се смрачи и завали пороен дъжд, а след това грейне слънце – вие усещате как настроението ви се променя, заедно с времето.
Във визуално отношение, имаше и един спорен момент: фактът, че версията за PlayStation 3 е с по-ниска резолюция и съответно по-недетайлна графика, сравено с тази за Xbox360. Имайте предвид, че това далеч не значи, че Red Dead Redemption e грозен за PS3 – просто графиката е по-лоша, сравнено с „кашона”. Така че ако имате избор между двете платформи, то ще е по-добре да си купите версията за Xbox360 – за да се насладите максимално на графиката.
Откъм звук, също имаме изключително професионално изпълнение. Гласовата игра е професионална, като е положено огромно старание върху отделните акценти от Дивия запад. Но не само това – всички останали детайли като звука от копитата на конете, шумът от оръжията и др. са идеално изпълнени. Просто рядко можем да искаме нещо повече от звуковото озвучаване на едно заглавие.
Относно изпълнението на играта – има някои бъгове, които са малки, но леко досадни. Като за пример можем да дадем играта на Texas Hold`Em – ние като запалени покерджии прекарахме доста часове пред картите – само за да установим, че мини играта е изцяло бъгава! Картите, които са показани на масата, нямат нищо общо със съобщенията, които получавате. Например често се случва да се изписват несъществуващи комбинации – например някой може да има четири двойки, а пък на масата и в ръката му да са видими само две двойки! С една дума, покерът не е покер, ами си е чист късмет – тъй като играта просто изписва „скрити” за играещия комбинации.
Като изключим някои подобни досадни бъгове, играта е доста добре изпълнена, а основните елементи вървят плавно, без проблеми.
Като за завършек? Red Dead Redemption е от задължителните игри, ако си падат по third person adventure игрите. Толкоз. Това е всичко, което можем да кажем за хитът на Rockstar.
 

  • Сподели в
  • Сподели
  • Bookmark and Share

Коментари (0)

Няма коментари

Добави коментар

Добави коментар

Внимание: Задължително е писането на кирилица. Текстовете написани на латиница ще бъдат изтривани или конвертирани машинно, при което са възможни грешки.

Избор на клавиатура: Повече за кирилизатора.
Въведете кода от картинката

Още от Ревюта

Batman: Arkham City

Batman: Arkham City е напълно достоен наследник на Arkham Asylum и може спокойно да се каже, че е една от игрите на 2011 година

Rage

Rage е игра, която разочарова на почти всички възможни нива, най-вече в графично отношение

Dark Souls

Dark Souls е много добра игра, но определено може да се каже, че не е за всеки

FIFA 12

Fifa 12 определено е най-добрият футболен симулатор към днешна дата, като подобрява значително някои аспекти от геймплея на предшественика си

Dead Island

Dead Island е доста добър аркаден хорър сървайвър със сериозно застъпени ролеви елементи. Да, не говорим за игра на годината, но определено приятно забавление за доста часове.

Call of Juarez: The Cartel

Call of Juarez: The Cartel е просто поредният безличен FPS шутър, появил се на пазара. За разлика от повечето подобни игри обаче, тази дори не предлага и що-годе съвременна графика, като е цялостно зле изпълнена.